На 03-ти февруари (събота) от 19:30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера "ПРИЯТНО МИ Е, ИВА!"

3 ФЕВ

На 03-ти февруари (събота) от 19,30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера "ПРИЯТНО МИ Е, ИВА!"

авторски спектакъл на ИВА ТОДОРОВА

консултант на постановката

СТОЯН РАДЕВ

сценична среда

ЕЛИЦА ГЕОРГИЕВА

МОМЧИЛ АЛЕКСИЕВ

ДА ПОМЪРЗЕЛУВАШ И ДА ПОЛЕТИШ

Хич не Ви се ходи на работа? Естествено! Но какво да кажете на шефа? Бъдете изобретателни. Изберете кое от оправданията по-долу би било разумно да изтъкнете по телефона.

Прокапа ми парното и покривът също. Плувам.

Детето не иска да ходи на градина.

Баба ми почина.

Баба ми почина. И дядо й също.

Сестра ми роди четиризнаци. Зет ми припадна.

Махмурлук!

Вече съм на седма бира.

От затвора се обаждам.

Имам въшки.

Ламата ми боледува.

Удари ме ток. Умирам.

Ударих шестица от тотото. (Дочуване!)

Сами в къщи може да се заемете с приятни занимания. Да потанцувате пред огледалото, да зяпате в небето през прозореца. На хубав спомен да се отдадете, да мечтаете или да размишлявате на най-различни теми… Като Ива, която пита - колко личности живеят в един човек? Правим ли това, което обичаме? Обичаме ли това, което правим? Какво е да си пораснал? А също и - каква е връзката между популацията на лешоядите и ежедневието на рекламния директор? А между любовен монолог и изгоряла крушка?

Ива Тодорова завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1997 г. в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. До 2002 г. играе в множество представления на Театъра на Армията, Народния театър „Иван Вазов“, театър „Сфумато“. Работи с режисьори като Стоян Радев, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Марий Росен, Андрей Белчев. Сред най-значимите ѝ роли са моноспектакълът „Етюд за стая и глас“ по Жан Кокто, реж. Стоян Радев; Саломе в „Саломе“ от Оскар Уайлд, реж. Стоян Радев; Томасина в „Аркадия“ от Том Стопард, реж. Галин Стоев – спектакъла, спечелил „Аскеер“ за представление на 2001 г.; Фьокла Ивановна в „Женитба“ по Николай Гогол, реж. Лилия Абаджиева и Груша Вахнадзе; „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, реж. Галин Стоев.

През 2002 г. заминава за Торино, Италия, където създава театрална компания за деца. От 2009 г. е отново в София, работи в Списание 8 като Директор ПР и Реклама, организира събития, пише пътеписи за България и чужбина, публикации за света на животните, за необясними загадки. Ива владее няколко езика, занимава се с планински спортове, танци, музика, литература... и какво ли още не. „Не мога да правя само едно нещо, обичам да експериментирам, да се хвърлям в нови предизвикателства. Като децата – те са най-добрите ми учители. Неведнъж съм изпробвала съвета на Пипи да гълтам суров грах и да изричам: „Хайде, хапчета чудесни – никога да не поресна!“.

Спомням си разговора с един от най-големите бърдъри, след като взе първа награда на престижен фотографски конкурс.  Отдавна не бях виждала толкова вълнуващ мъж – имаше надменен вид, а приличаше на пиле с човчица. И не че беше надменен, а като хората, отдадени на професията си, беше съсредоточен и си мислеше за свои неща. Разказа ми там, на изложбата, светско събитие, вино се пие във високи чаши – колко време е чакал една врабчова кукумявка. Тя прилича на малко бухалче. Той я привиквал със звук, подсвирвал 2 години ден след ден и я чакал. Изведнъж се просълзи от нежност към това птиче и оттам – към цялата природа. Светско събитие – спонсори, медии, какафония, а той плаче и ми споделя на мен, рекламния директор. Огромен мъж, а плачеше спокойно. Даже ми каза, че когато прелетяла и той я видял за пръв път, пак така се разплакал и – представете си!, - ѝ се е извинил, че я безпокои...

Една приятелка казва: „Станах актриса, защото исках да работя всеки ден нещо различно и не можех да си избера какво“. Аз пък ставах всеки ден нещо различно и затова, може би, в крайна сметка съм и актриса.

Живея в Италия, но работя в България. Всеки месец прелитам с огромната метална птица по два пъти. Дали самолетите се влюбват и гнездят по летищата? Дали тъгуват, когато единият излита в командировка?

Днес се събудих трудно. Така беше и вчера, и предния ден. Поради зимата или сладката постеля сънят ми се струва по-реален от самия живот. И по-гушкав. А имам толкова моменти напоследък, които ми се струват като сън. Не си спомням нито детайли, нито имена на местности... нищо... мъгла и знание, че съм била там. Силом станах и се гмурнах в кафе с млекце. Правих гимнастика. После хукнах на работа, едва ли ви се е случвало, но закъснявах!!!

Превеждах на един голям индийски гуру и той ми каза под секрет, че знае от сигурен източник, от самия Ръководител. Ние не сме някакви низки твари, които трябва да растат духовно. Ние сме искри от извора, висши духовни същества, избрали сме сега да придобием тази опитност. Не мога да си представя: как ли се блъскаме и пререждаме там, горе, за да слезем точно сега? За да правим точно това, което правим. За това е спектакълът.

                                                       Приятно ми е, Ива!

Следващите представления на „ПРИЯТНО МИ Е, ИВА!“ са на 18-ти февруари, 2-ри и 21-ви март.

Място на провеждане: ул. „Славянска“ 8, 1000 Център

Коментари

Още събития