Песните на село Дряново – от баба на внучка

Десет ученици от професионални гимназии ще изучават автентичен родопски фолклор в певческа работилница на село, директно от първоизточник.

Между 9 и 14 юли 2018 г. десет момичета и момчета, които се занимават с народно пеене, ще се потопят в местния фолклор и бит на село Дряново, Община Лъки. Учениците, на възраст между 14 и 19 години, са от ОДК Чепеларе и Национално училище за музикално и танцово изкуство “ДОБРИН ПЕТКОВ”, гр. Пловдив. Те ще прекарат пет дни в селото, където по време на ежедневни певчески работилници-репетиции ще изучават песните на Дряновските баби, ще разберат повече за тяхната история, местен фолклор и обичаи от първоизточника. В края на работилницата певческата група заедно с учениците ще направят общ концерт за жителите на селото.

Инициаторите от сдружение “НИШАН вярват, че това преживяване ще е изключително интересно и полезно за младите участници в проекта, защото ще ги потопи изцяло в местния бит и култура и ще ги запознае с песни, които не биха имали възможност да научат по друг начин. 

Кои са Дряновските баби? 

Дряновските    баби    са 10 жени, съставляващи      самодейната    певческа група в село Дряново, Община Лъки. Певческата група има дълга традиция, а в настоящия си състав съществува от 2008 г. Оттогава е спечелила множество награди на събори из цяла България. Възрастните жени поддържат певческата група чрез задружност и ентусиазъм, като репетициите и пътуванията, свързани с нея, са една от малкото общностни дейности в селото.

Песните им са автентичен родопски фолклор - някои са извстни мелодии, а други са непознати за широката публика и са възстановени по спомените на възрастни хора от селото. Благодарение на самоинициативата на Елена Стойчева и Велина Петрарка, които бяха част от първата инициатива “Резиденция баба” на сдружение “Фабрика за идеи”, 38 от песните на Дряновските баби бяха записани в професионално студио в София през 2016 г., след което беше издаден диск с 23 от тях. Една от най-големите радости на жените е да виждат, че техният фолклор се харесва и на младите и че у съвременното поколение има желаещи да продължат старите традиции. 

Проектът е финансиран от регионалния грант на Vivacom fund.

Коментари

Още новини