Отбелязваме 150 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

На 14 юли България отбелязва 150 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Програма 150 години Бузлуджанска епопея

В празничния 14 юли тържествата ще започнат в град Казанлък. В 9:30 ч. ще бъдат поднесени венци и цветя на барелефа на Стефан Караджа на едноименната улица.

На връх Хаджи Димитър (известен със старото си име Бузлуджа) тържествата започват в 11:00 ч. на 14 юли. Традиционно ще бъде отслужена заупокойна молитва за загиналите, ще бъдат произнесени слова и ще бъдат положени венци и цветя пред паметника на войводата.

Около 11.30 часа ще бъде валидирана юбилейна пощенска карта, издадена от Министерство на транспорта по инициатива на НПМ „ Шипка – Бузлуджа“, за което ще бъде разкрита временна пощенска станция на върха.

Очаква ни мащабна историческа възстановка на близо 150 активисти на Националното дружество „Традиция“ – „150 години Бузлуджанска епопея“ за гибелната битка на войводата и неговата чета.

След раздаване на обреден курбан по обед честванията ще продължат с народен събор – надпяване под надслов „Балканът пее хайдушка песен“. Община Казанлък за първи път организира подобно надпяване, изцяло с възрожденски и патриотични песни и вече има заявено участие на повече от 20 общини.

Организиран транспорт Казанлък – Бузлуджа – Казанлък

Община Казанлък е организирала транспорт за всички желаещи в съботния ден. Автобусите за върха ще тръгват в 09:30 ч. пред хотел „Казанлък“. Цената на билет в едната посока е 3 лв., а в двете – 4 лв. Връщането обратно ще започне след 15:00ч. Промени в движението в пътния участък към Бузлуджа няма да има, но призоваваме шофьорите да бъдат внимателни поради очаквания натоварен трафик.

Честването ще се проведе под патронажа на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов.

За четата:

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е българска чета, формирана през 1868 година и влязла в подвластните на Османската империя български земи през 1868 година в опит за вдигане на общонародно въстание. Четата представлява обединение на двете отделни чети на българските хайдути Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Подготовката на четата се провежда край Бързау, Румъния.

След преминалото обучение на четниците, четата тръгва от румънското село Петрушан, преминава Дунава през нощта на 6 срещу 7 юли 1868 г. и навлиза в България. Преминаването на Дунава се осъществява край село Вардим, при местността Янково гърло, недалеч от устието на р. Янтра. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турски патрул, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между Русе и Свищов и възможно най-бързо да се достигне Балкана. След това четата се оправя към с. Сяръ Яр, където престоява известно време и се снабдява с коне и каруци.

Още същия ден четата е застигната от турска потеря от приблизително 1000 души башибозук и е принудена да заеме позиции в лозята на с. Караисен. Отбранявайки се организирано, четниците отблъскват всички атаки, като дават няколко жертви, сред които Арсо Мартинов и Александър Василев. След смрачаване, отрядът обхожда турските позиции и продължава на юг.

Сутринта на 8 юли решават да се скрият за почивка в Карапановата горичка до с. Горна Липница, но са открити и, без да успеят да починат, отново трябва да приемат боя. След няколко часово сражение пристигат и турски подкрепления от редовни части, които предприемат опит да обкръжат четата. С точна стрелба атаките са отбити и през нощта отрядът продължава пътя си към Балкана. В това сражение пада убит един четник – Пеню Хаджипенев (Тошооглу).

Избират направление западно от с. Бяла черква и прекосяват р. Росица, но не успяват да се откъснат от противника. Вместо това, на 9 юли, близо до с. Вишовград, Търновско, четата се сблъсква с 4000 редовна войска. в местността Дълги дол и отново е принудена да влезе в бой. За трите дни марш от Дунава към Балкана това е трето сражение без никакъв отдих. Редовните турски части атакуват фронтално четническите позиции, на моменти се стига до ръкопашен бой с многочисления враг и броят на боеспособните четници намалява до 85 човека. Дочакала нощта, четата се изтегля на север и с обходен маньовър поема към планините, но не успява да скрие следите си.

Четвъртото сражение е при с. Канлъдере на 10 юли, където отрядът попада под кръстосания противников огън и е обстрелян от две страни. Лошата позиция принуждава войводите да заповядат фронтална атака на една височина. Знаменосецът Георги Чернев е убит, а освен това турците, макар и с цената на големи загуби, успяват да заловят ранения на няколко места Стефан Караджа. Мястото на убития знаменосец се заема от Христо Македонски, височината е овладяна и от тази позиция боят продължава до късния следобед. Четниците са намалели наполовина, има и много ранени. С падането на нощта те продължават към Балкана и този път успяват да се откъснат от преследвачите.

На 13 юли достигат до с. Дебел дял, западно от Габрово, където оставят ранените. Останалите успяват да достигнат Стара планина, като група от 14 – 15 човека изостава и се отделя. Последните тридесетина души, начело с Хаджи Димитър на 18 юли 1868 г. стигат връх Бузлуджа, където са обградени от редовни и нередовни турски части в състав около 700 човека. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби. Някои учени считат, че в яростния бой е убит и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници правят опит да пробият кордона на турските войски, но от тях се измъкват само няколко човека. Войводата Стефан Караджа пък умира на 31 юли от раните си в затвора. Според някои изследователи обаче, Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, като за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар). Там, въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 05 август/17 август 1868 г. Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. Аджар от пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски). Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани в църквата "Св.Николай Чудотворец" в кв. Клуцохор в Сливен. През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър" и възстановяването на съборените сгради костите са предадени в Регионалния исторически музей в Сливен.